„Освободителите“ за България – документи от руските архиви

 

Извадките по-долу са от книгата Авантюрите на руския царизъм в България (линк за сваляне като PDF). 

Можете да я купите от издателството, което я издава в България през 1991г. Предисловието ѝ гласи, че е подготвена за печат от руския историк П. Павлович през 30-те години на XX век. Съдържа непубликувани материали от царските архиви на Русия, разкриващи съдържанието и методите на руската завоевателна политика на балканите, както и предателската политика на българската буржоазия, действаща в услуга на руския царизъм. Документите се съхраняват в Архива на Външната политика.
Статиите предоставят историческа справка за руската нашественическа политика на Балканите в края на XVIII в.

Сборникът излиза за пръв път на руски език в Москва през 1935г. , а предговорът е написан от самия Васил Коларов. 

А. Кояндер – руски дипломатическия агент в София, в писмо до директора на азиатския департамент Зиновиев, 19/7 юни 1885 г.:

• За съжаление освен лъжи, недоверие и неприязън към Русия тук аз не виждам нищо, поне в средите на тукашната интелигенция, ръководеща съдбините на един добър и всъщност симпатичен народ.
  В писмото си до Николай Карлович от 20/8 май аз дадох отчет за старанията си да примиря Каравелов и Цанков предвид необходимостта, според мен, за България от отстраняването на княз Александър. Усилията ми в тази посока се оказаха напразни вследствие недоверието, което хранят българите един към друг и особено към желанията и намеренията на Русия.
• Ние не можем да разчитаме на нито един българин и че освен измами и лъжи от тях не трябва да се очаква нищо.
• След шестгодишно съществуване на самостоятелна България едва ли може да остане някакво съмнение в неспособността на местните елементи да създадат нещо стабилно или поне свястно. Да развращават народа нравствено водачите му умеят и се боя, че успяват в това. Но по-далече от това изкуството им не отива. Едва ли българите са в състояние да намерят в самите себе си средства за борба с вредните елементи, тъй като в средата на т.нар. интелигенция на страната няма достатъчно здрави сили да се противопоставят на демократизиращите начала, които довежда в княжеството твърде широката свобода, предоставена веднага на полуграмотни диваци, които чуждоземното иго е приучило към същата лъжа и двуличност и в чието мнение думата честност е синоним на глупост.
• Да се установи и поддържа тук силната му власт (на българския княз), като дори се поеме отговорност пред така нареченото обществено мнение на страната, не би било трудна работа. Но да се предприеме това би било възможно само при условие на увереност, че тази власт ще донесе на страната полза, а не вреда, и че поддържаният от нас княз ще се ръководи напълно и изключително от нашите указания.
• Всичко, което става тук, е възможно само вследствие присъствието на руски офицери в България, които гарантират вътрешния ред в страната.
• Без вземането на радикални мерки ние все едно рискуваме да загубим България в съвсем близко бъдеще.

А. Кояндер – руски дипломатическия агент в София, в писмо до помощника на министъра на външните работи Влангали, 16/4 август 1885 г.

На оригинала на публикувания документ има забележка от ръката на Александър III: „Няма съмнение, че е настъпил моментът решително да действаме в България и да приключим с всички тези въпроси.“

• Най-добрият изход би бил окупация на страната и назначаване тук на руски генерал-губернатор с въвеждане на нашите закони в България.
• Вторият изход би бил отстраняването на княз Александър оттук и неговата замяна с човек, напълно предан на нас и в никакъв случай с някой мошеник като Алеко паша, за когото, струва ми се, мечтае Каравелов. Смяната на династията може да бъде извършена само по наша инициатива, защото се убедих, че от българите в тази посока не може да се очаква нищо. Князът трябва да бъде извикан в Русия, където категорично да му се обяви волята на господаря да не се връща в България и да му се предложат пари. С наша помощ новият княз трябва да започне с унищожението на различните видове „свободи“: на пресата, на митингите, и т.н. За да управлява страната, ще бъде необходимо към него да се присъединят няколко способни и добросъвестни лица, защото ако ще ползва само местни елементи, той няма да бъде в състояние да направи нищо.
  Третият изход е помирението с настоящия княз при известни условия например съставянето на руско правителство начело с княз Кантакузин, спирането на действието на Конституцията и т.н. За да го държим в ръце по-здраво, може да му отпускаме добавъчна издръжка от окупационния фонд.
• Накрая — четвъртият изход — да се отзоват оттук агентите и офицерите в случай, че самите българи не изпълнят това, което ние считаме необходимо за тяхното благо, т.е ограничаване на изброените „свободи“, унищожаване на различните „права“, които дава Конституцията, като оставим на народа само контрола над финансите.

А. Кояндер – руски дипломатически агент в София, в писмо до директора на азиатския департамент Зиновиев, Петербург, 29/17 декември 1885 г.

• Ние бихме могли да се възползваме от положението на нещата, без да изпъкваме, да дискредитираме в очите на страната нашите врагове посредством самите българи и с това да способстваме за по-скорошното им сваляне от власт. За това би следвало ние да снабдяваме Цанков с необходимите за водене на агитация парични средства, които той може да получи само от нас.
  Имайки предвид ползата, която можем да извлечем за собствените си интереси, като обвързваме към себе си Цанков с материални изгоди, аз си позволявам да подкрепя неговото ходатайство за оказването му на парична помощ от сумите на окупационния фонд. Като начало във вид на лично подпомагане би следвало да му отпуснем от 10 до 12 хиляди франка. Впоследствие също би могло да го снабдяваме и със средства, необходими за водене на борбата с неговите политически противници, които сега са и наши най-опасни врагове. Разходването на всъщност крайно незначителна част от намиращите се в наше разпореждане суми от упоменатия фонд за подобен род цели би могло, по мое мнение, да донесе значителна изгода на нашето положение и нашите интереси в България.

П. Богданов – руски дипломатически агент в София до министъра на външните работи Гирс, 5 януари 1886 г./25 декември 1885 г.

(На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „На него вече са му дадени 12000 франка.“)

• Предвид все повече и повече откриващите се благоприятни условия за такава пропаганда, би било желателно подобен вестник да се основе колкото е възможно по-бързо и Цанков моли секретно да му се предостави еднократна правителствена субсидия от шест хиляди франка, така че без да изчаква събраните от Бурмов пари, да може да започне издаването на вестника от 1 януари.

П. Богданов – руски дипломатическия агент в София, до министъра на външните работи Гирс, 17/5 април 1886 г.

• Милостиви господине Николай Карлович, имах честта да получа строго секретната инструкция на ваше превъзходителство от /2 април/ 21 миналия март под N 55 [2], с която Вие благоволявате да ми наредите да предоставям на г.г. Бурмов, Цанков и Балабанов по 40 хиляди франка в година от българския окупационен фонд, започвайки от /13/ 1 януари т.г.
• Привлякох специалното внимание на тримата български дейци върху това, че вестникът, който основават те, не трябва да се отклонява от възгледите на императорското правителство върху сегашното положение на нещата в България и бъдещето на тази страна.

И. Игелстром – генерален консул във Филипопол, в донесение до министъра на външните работи Гирс, 31/19 май 1886 г.:

• …необмисленото участие на княз Александър в делото за провъзгласяване обединението на България, така и непонятните страстни нападки на правителствените органи на печата и на ръководителите на движения върху посегателствата на Русия срещу самостоятелността и националната независимост на България.

Зиновиев – директор на азиатския департамент, в писмо до посланика в Букурещ Хитрово, декември 1887 г. 

• Ходатайството за отпускане на пушки, боеприпаси и парични средства за въстанието в Македония не може да бъде удовлетворено на основанието, че в настоящия момент едно въстание в Македония дори при евентуален благоприятен резултат не съответства на интересите ни на Балканския полуостров въобще и конкретно в България.
• след утвърждаването на управлението на княжеството тамошният кабинет ще бъде съставен не от лица, принадлежащи към различни политически партии в България, а от тези, които предварително изявят готовността си да изпълняват изискванията на императорското правителство и за които генерал-майор барон Каулбарс е уведомил предварително статс-секретаря Гирс.
  Що се отнася до настояването на майор Паница за определяне на кандидата за заемане на българския престол от импер/аторското/ правителство, този въпрос е окончателно решен в смисъл, че княжеството може да се управлява под върховната власт на негово величество господаря император и височайше назначен наместник…

Зиновиев – директор на азиатския департамент, в писмо до посланика в Константинопол Нелидов, 15/3 октомври 1887 г.:

• Почти всички български емигранти се застъпват за окупацията, която би се осъществила и без тяхното мнение, ако императорското правителство би преценило, че е изгодна за интересите на Русия.

Нелидов – посланик в Константинопол, в писмо до министъра на външните работи Гирс, 19/7 януари 1888 г.

(На оригинала има забележка от Александър III: „Печално“)

• Масата на народа продължава да е недоволна, но управляващите кръгове се укрепват в антируска посока, а предишното благоразположение към нас е така дълбоко погребано в душата на народа, че ще бъде необходима продължителна и последователна работа, за да може отново да се види общата му и искрена проява.

 

Виламов – първи секретар на мисията в Букурещ, в телеграма до министъра на външните работи Гирс, 26/4 юли 1887 г.

(На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „Колкото по-зле е в България, толкова по-добре.“)

• Според последните известия в България трябва да се очакват големи събития. Регентите не са могли да се върнат в София, защото софийският гарнизон е предан на Николаев; те са се насочили към Варна. Според слуховете Стамболов и Живков са арестувани във Варна. Казват, че Стамболов ще бъде убит. Между Русчук и София има многобройни въоръжени шайки, съобщенията са почти прекъснати. Разбира се, аз не гарантирам за достоверността на тези сведения, предавани от пристигащи. Показателно е вече 3-ти ден отсъствието на телеграми от България.

Гирс – министър на външните работи, в писмо до посланика в Константинопол Нелидов, 21/9 септември 1894 г.

• Като освободихме България от чуждоземно иго с наша кръв, ние неведнъж сме се изказвали, че нашето отношение към нея се основава изключително на доброжелателството, че ние не преследваме завоевателни цели в нея и че напълно съчувстваме на законното развитие на самостоятелния държавнически живот в нея, който е основан върху началата на здрава политика, съответстваща и на интересите на Русия.
  …Вие напълно справедливо казахте на екзарха, че българите имат нужда от нас, а не ние от тях.

 

Иван Аксаков – …, в статия от неговия вестник „Ден“ N 1, октомври 1861 г.

• Да освободим от материален и духовен гнет славянските народи и да ги дарим с дара на самостоятелното духовно и може би и политическо битие под сянката на могъщия руски орел — това е историческото призвание, нравственото право и задължението на Русия

Из официалното писмо на Министерството на външните работи на Русия от 9.XII.1869 г. на името на руския консул в Белград

• Ние силно съдействахме за сближаването на Сърбия с Гърция, на Черна гора с България, без които успехът е невъзможен. Ние отхвърляхме всички опити на тези страни да получат помощ от нас и неизменно насочвахме всички към Сърбия, като по този начин създавахме за нея положение господстващо.

Из реч на Иван Аксаков на заседанието на московското славянско благотворително общество на 26.IX.1877 г. 

• Без освобождаването на православния Изток от турско иго Русия би била осъдена завинаги да остане осакатена, инвалид, недоносче. Войната беше за нея такава необходимост, както самоотбраната, или другояче — естествено продължение на нейното развитие, на нейния растеж.